Archive | юни 2017

You are browsing the site archives by date.

НЕЖЕЛАНИТЕ Те са поне стотина – севлиевците, оставили до имената си дела и достоен живот в името на българския народ. Значителна част от тези знаменити наши предци са нежелани – отсъстват от историята на нашия край сякаш никога не ги е имало. Защо е така? Има причини и техните корени се подхранват не само от неизбежното човешко невежество, липсата на чувство за роден край и дълбоката пропаст между миналото и настоящето, трайно съхранена от стари и нови власти. И днес, дали от незнание или прекомерно ниска култура, красим улиците на града, огради, автобусни спирки с името и лика на една жена, чието място в българската история не би могло да се сравни, например, с това на нейния дядо – един от стълбовете на нашето Възраждане с безспорен принос в борбата за Независима българска църква. Това, което хаджи Ангел Иванов-Севлиевеца е сторил преди близо 180 години, би трябвало да ни накара да се спираме пред неговия паметник ( какъвто, разбира се, няма) с дълбок поклон. До него, в звездната листа на духовните колоси на Севлиевския край, е друг хаджия – Стоян Николов, чието безсмъртно дело, слава Богу, е съхранено в пожълтелите страници на историята ни. Поне още две десетки са личностите от Българската община в османско Севлиево, чиито действия са създали условия за просветното и духовно израстване на християнското население в нашия край. Повечето от тях днес не познаваме – не знаем имената им, нито техните дела. Със сигурност една от причините да не поглеждаме към тях е и това, че техните фотографии, доколкото ги има все пак, не са правени в двореца на княза или царя. Добре би било да погледнем към миналото трезво, с усет за стойността на извършеното от нашите предшественици и да направим опит да оценим по достойнство техните дела.