ПЕТЪК ПЕШЕВ 2

ПЕТЪР ПЕШЕВ се завръща в България през юни 1884 година. На път за Севлиево, се спира в Търново, където през това време започва работа новоизбраното IV Обикновено народно събрание. Среща се с Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков – лидери на Либералната партия, и с д-р В. Радославов, приятелството с когото продължава през следващите десетилетия. От Севлиево, където престоява няколко дни, Петър Пешев потегля за София, за да участва в Общото събрание на Българското книжовно дружество ( преименуване след години в Българска  академия на науките). От тогава той е член на БАН, ангажиментите към която никога не престава да изпълнява.                                                            Новата му среща с Пртко Каравелов, който отново застава начело на правителството, му носи работа в Министерството на правосъдието, чийто титуляр е вече  близкият му приятел д-Р Радославов. Става и сътрудник на правителствения вестник “Търновска конституция”, редактиран от П. Р. Славейков.    През лятото на 1887 година П.Пешев се завръща в Севлиево. През изминалите три години в столицата на България той става свидетел на събитията, които маркират детските години на младата държава: Съединението,  войната срещу агресора Сърбия, детронирането на княз Ал. Батемберг, активни политически сблъсъци, разцепления и преориентации.     В родния си град той се отдава на адвокатска практика. Честите му пътувания из селата на Севлиевска околия му носят широка популярност, а кантората му в центъра на града се превръща в своеобразен клуб на Либералната радославистка  партия. Като водител на опозиционна групировка на първия стамболовистки режим, установен през август 1887 г., П.Пешев е преследван и заплашван от привържениците  на всесилния диктатор.                        След падането на Стамболов от власт, през септември 1894 Петър Пешев  става министър на правосъдието, на койт пост остава само три месеца.  Той отново напуска столицата и се завръща в родния си град, където продължава адвокатската си дейност и пак застава начело на местната организация на либералте радослависти.   Поредното ново правителство, формирано в началото на 1899 година, пак има за министър на правосъдието севлиевецът Петър Пешев, извикан за целта със спешна телеграма на премиера Димитър Греков. И макар и това правителство да не издържа дълго (до края на септември с.г.) , Министерството на правосъдието продължава да се ръководи, и в новия кабинет на Т.Иванчов, от Петър Пешев. Поредната правителствена криза идва месец преди края на 19-тото столетие.