Доктор СТОЙЧО ХРИСТОВ ЗАГОРСКИ е роден в СЕВЛИЕВО през 1848 г. Рано остава сирак, отглежда го вуйчо му НЕНЧО ХАНЧЕВ, виден севлиевски търговец. (Да си припомним: Екатерина Димитрова НЕНЧЕВА Ханчева, също севлиевка, първата българска модерна поетеса.) От дете показва изключителен интерес към учението и благодарение на отличните си ученически оценки и силната подкрепа на влашкия управник княз Александър Йон Куза, е приет във Висшето военно-медицинско училище в Букурещ, което завършва в края на 1869 г. По време на следването си участва активно в живота на българската емиграция във Влашко, където установява контакти с всички български дейци-радетели за Освобождението ни. В приятелски отношения е с Васил Левски и Христо Ботев. В началото на 1870 година се връща в Севлиево, където е назначен за градски лекар (първият лекар българин в града). Младият тогава Петър Пешев, чийто брат СТЕФАН ПЕШЕВ е много близък с доктора, пише в спомените си за него: “Той внесе оживление между гражданите ни с интелигентността си, с държанието си, с добре наредената си къщичка. Срещаше се с Левски, Ангел Кънчев и други апостоли, които тайно посещаваха Севлиево. Подпомогна уредбата на читалището и театралните представления, в които сам взимаше участие. Той тури началотото на аптека в Севлиево.” Заедно с Пеньо Симеонов Бояджиев, Гочо Драгошинов, братя Спиридонови и други родолюбиво настроени севлиевци през 1970 г. основава читалище “Росица”. Васил Левски се опира на него при изграждането на Севлиевския революционен комитет, чийто пръв председател е доктор Христов, а секретар – Никола Дабев. След неуспеха на Априлското въстание д-р Ст. Христов е отново в Румъния, където продължава активно да работи за българската кауза – сред основателите е на Българското централно благотворително общество. Като военен лекар участва в Сръбско-българската война (1885). Член-основател е на Първото българско лекарско дружество.
Сдружение "Севлиево за всички" 